който се е почитал от жителите на селата Кости, Бродилово и градовете Василико и Ахтопол. Смята се , че в района е имало старо селище, защото на историческите карти от XVIIIв.  е отбелязано името Вардарах. След Втората балканска война  се заселват преселници от селата Ятрос и  Пенека - Турция. Дотогава в него са живеели двайсетина семейства юруци /малоазийски номади/, останали тук след Руско-турската война/1877-1878 г./. След 1913г. турското население се изселва окончателно в Турция. Поминък на варварци дълго време  са били земеделието, скотовъдството, въглищарството и риболовът. Въпреки че всички бежанци са оземлени от държавата, обработваемата земя е твърде ограничена. С основаването на кооперация през 1924г. добивът и производството на дървени въглища става основен поминък на хората тук. Село Варвара  се развива като типично бежанско селище с еднотипни къщи – т.н. „ шаронски къщи“, построени с бежанския заем от 1925г.
На много места в акваторията на Варвара са регистрирани исторически обекти. В м.“Белогабер“, на 3 км, западно от височината „Чукарка“, са открити останки от антична постройка. В м.“Каракачански колиби“, на 2 км., южно от селото, е регистрирано селище от Античността и  от османския период. Антично селище, с останки от крепостна стена, е регистрирано и върху възвишението, което се намира северно от чешмата в м. „Чевчиево дере“. По склона на в.Папия са открити  следи от античен рудодобив.
Днес рибарското село се е превърнало в уютно  място за лятна почивка. Варвара е едно от местата, където по традиция всяка година, в утрото на първи юли, стотици почитатели на празника Джулай морнинг се събират на морския бряг, за да посрещнат първите лъчи на изгряващото слънце. Християнският дух на селото е съхранен в  църквата „Св.Варвара", осветена през 2006г.. Празникът на селото е в Деня на „Св.Богородица“ и се чества през първата седмица на м.септември.