Съгласно Севилската стратегия в съвременните биосферни резервати, освен зони за строга защита, като настоящите, трябва да бъдат обособени и буферни, както и „преходни зони”, което съществено ще разшири границите им.
Проучването е възложено на БФ „Биоразнообразие”, като на свое заседание от 12.05.2015 г. УС на ПУДООС взема решение да им бъдат отпуснати 52 850 лева за подготовка за ревизия на мрежата от резервати в България.
Крайният срок, посочен от Секретариата на ЮНЕСКО, е септември 2016 г. Като добър пример за обявяването на поне един съвременен биосферен резерват в България е посочен „Узунбуджак” в ПП „Странджа”.
Както става ясно от доклада на фондацията, за отделните райони са проведени поредици от срещи по места с жители и местната власт (напр. за Централен Балкан са проведени срещи в общо пет общини, за Родопи – в четири и т.н.).
Единствено за Странджа – най-голямата защитена територия в Европа, срещата е проведена в София, без за нея да бъдат уведомени кметовете на Царево и на Малко Търново. Нещо повече, до кмета на Царево Георги Лапчев случайно достига информация преди дни, че има идея за попадането на Странджа в нов разширен биосферен резерват.
Въпреки това в доклада си експертите от фондацията посочват, че „местната власт има интерес към обявяването на биосферен парк, но първо е необходимо приемането на План за управление на ПП „Странджа”, като основа за номиниране на биосферен парк”.
С намеренията за бъдещето на Странджа не са запознати и местните хора. А като задължително условие при изготвянето на номинации за включване в Световната мрежа от биосферни резервати се посочва, че „номинациите трябва да бъдат съгласувани и подкрепени от местните общности”.
За да изясни всички тези пропуски, кметът на Царево Георги Лапчев изиска информация за проекта и взе участие в работна среща с Хан Цюнли – директор на Отдела за екологични и геонауки и секретар на Програмата „Човекът и биосферата”, Мерием Боумран – програмен специалист по Програмата „Човекът и биосферата”, отговарящ за Европа към Отдела за екологични и геонауки, представители от БАН и от Националния комитет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО. Срещата се състоя на 12 май в София.
Кметът Лапчев разясни пред емисарите на ЮНЕСКО, че местното население не е уведомено за създаването на нова защитена територия и изрази становище, че методиката за биосферен резерват от нов тип трябва да бъде предмет на дълга дискусия, не в МОСВ, а с хората, живеещи в тази община.
„При липса на ясно очертани граници, на ясно формулирани правила и бъдещи рестрикции, не може да очаквате от нас да изразим готовност да одобрим подобен проект. Идеята може да е много хубава, но местните хора трябва да я пожелаят, за да участва общината в нея. Коректно е НПО, на което е възложен мониторинг, да проведе необходимите срещи по места и да запознае населението”, заяви по време на срещата кметът Лапчев.
Г-н Цюнли се съгласи, че правилата трябва да се определят от местните общности и тяхното неведение е недопустимо. Стигна се до решение създаването на разширен биосферен резерват в Странджа да бъде отложено, докато не бъде изяснено в детайли.
