Най-интересна за проучвателите се оказа каменна сграда, предшестваща укрепяването на града. Това опожарено късноримско жилище показва каква е била съдбата на римския Ахтопол в периода на Великото преселение на народите, когато хуни, готи, вандали и други народи започват да опустошават Източната римска империя, след средата на ІV век. Не случайно след тези събития Ахтопол е укрепен с мощна крепостна стена. Сред най-интересните находки са глинени лампи, стъклени съдове, флакони за парфюми, луксозни блюда и множеството монети.
При разкопаването на западната кула се установи, че кулата е преправена. Характеристиките на градежа го датират в Късното средновековие. Този бърз ремонт вероятно е отглас от разрушителните нападения срещу Ахтопол от флота на Генуа през 1352г. Доказателство за това са и множеството открити гюлета.
Най-важният резултат постигнат през 2015г. според археолозите е стратиграфският анализ, на базата на който с голяма точност се датират строителните периоди на крепостта. Открита е златна монета на император Юстин І (518-527). Монетата е изключително добре запазена, не е била в обръщение, тъй като все още е с производствения си гланц, което означава, че тя е отлично доказателство за изграждането на крепостта в началото на VІ век. Многобройните монети на императорите Юстиниан І (527-565) и Маврикий (582-602) са от втория строителен период - третата четвърт на VІ в. Последните ремонти и преправки на фортификационните съоръжения следва да се датират в средата на ХІV - началото на ХV век.
