През 1921г. идват бежански семейства от Източна Тракия с намерение да основат ново село. Горските власти не им позволяват  да се заселят на това място, защото се е намирало сред горска площ. На следващата година във Василико пристига тогавашният министър – председател Александър Стамболийски. Бежанците му се оплакват и той лично подписва разрешението за изграждане на ново селище. В знак на признателност, заселниците кръщават селото на негово име - Стамболийско. След преврата от 9 юни 1923г. селото е преименувано на Фазаново - заради многото диви петли /на турски уруз-фазан/. В миналото местните са се занимавали със скотовъдството и земеделието.
Днес заради спокойствието, което  предлага и близостта си до морето, Фазаново привлича много хора, търсещи тишина и уют. Всяка година на храмовия празник - 17 юли -„Св.Марина“, в селото се провежда  събор, съпроводен и с нестинарски игри. Денят на „Св.Марина“ е на особена почит сред  нестинарите в Странджа.