Намира се на 34 км. от общинския център - Царево. Старите имена на Резово са: Рузе, Резесу, Резве, Резве дере, Кючюк Резве, Бююк Резве, Резбу и Ени кйой. Най-вероятно получава името Ени кйой (Ново село - в превод от турски), тъй като сменя  местоположението си  заради  честите нападения на кавказките пирати - лазите. Село Резово се оказва едно от най-старите селища в общината. На 7 км. от него, в местността „Скуриите“, се намира най-голямото количество отработена рудна маса от древни антични шлаки, открита в българскaта част на Странджа. Рудни разработки има и в местността „Селски дол“. На запад от селището  е разположена група тракийски могили. Само един път в средновековната писмена традиция се споменава името на най-южната българска черноморска крепост - Кастрицион. Описвайки кои български крепости са били откъснати от българското царство в 1263г., Георги Пахимер споменава и Кастрицион/Кастрич/. Самите й размери показват, че е представлявала малка стражева гранична крепост на средновековната българска държава. Като морски пристан Резово е нанесено върху картата на Кристиян Голас/1788 г/ и върху картата на генерал Хатов/1829 г./
На днешното си място Резово се установява през 1905 г. Дотогава то се е намирало в хълмиста местност, позната ни като Старо Резово.Там то е наброявало 90 къщи, които са били опожарени и разграбени от турците по време на Илинденско - Преображенското въстание.Тогава жителите му  са се заселили край морския бряг, където според едно предание много години преди това се е намирало същото село заедно с нивите и изконното му население - резовци. Населението на Резово е уседнало /местно/. Разселвания не са споменати никъде в писмените извори. След Балканските войни и подписването на Цариградския  мирен договор на 29.09 1913г. селото попада в границите на Царство България и населението връща старото му име Резово. След тези събития тук  се заселват 29 бежански семейства от Източна Тракия. Населението се е занимавало предимно с въглищарство, земеделие, скотовъдство и риболов. На север от Резово е защитената местност „Силистар“, интересна с богатия си растителен и животински свят.     
Днес,  от строго охраняема гранична зона, село Резово се превръща в предпочитано място за летен отдих. Празникът на Резово е в последната неделя на м.август.